Анкета
Aсфалтът се полага, докато е горещ – това го знаят хората, които сноват с лопати около машините за полагането му в най-голямата жега, като същински дяволи от пъкъла.
Това е така, защото той трябва да бъде с температура от 170 до 150 градуса, за да се получи настилката. Валякът пък не бива да нагазва върху него, ако е по-топъл от 150 градуса.
Ако е прекалено горещ, сместа "става много жива и започва да играе", тоест не може да бъде намачкана качествено. И понеже през лятото по-бавно изстива, в жегите е най-лесно да се работи.
При външна температура под 5 градуса асфалтирането е забранено. Това автоматично изключва зимата, а в повечето случаи и пролетта и есента, когато времето е по-хладно. Асфалтовата база може да е на 80, най-много 100 км от обекта.
Като започнем от тези тънкости, оказва се, че нищо, свързано с асфалта, не е това, което изглежда, а най-важното е именно как се прави асфалтът.
Сърцето на асфалтовата база е нейната лаборатория. Там непрекъснато се провеждат най-различни изследвания с 10-ина сложни уреда, с които се прави входящ и изходящ контрол.
Асфалтът най-общо казано се състои от камъни и свързващата съставка битум, която е популярна сред неспециалистите като дзифт. Точно битумът отличава асфалта от бетона. Съставките им са подобни, но в бетона вместо дзифт се слага цимент.
Но каква е рецепта за производството на асфалт, подходящ за покриване на улици и магистрали?
На първа позиция са дребните камъчета, които специалистите наричат минерален материал. Те са с размери от 0,4 мм до 2,5 см. След това се слага пясък (в никакъв случай морски), после идва ред на фина суха каша (така наречения собствен прах).
При сортирането и омесването на различните размери камъчета в машината от тях се вдига много фин прах. Той се засмуква, филтрира и изсушава в бункер. Това се прави, за да не замърсява околната среда, но и с друга цел - да участва в уплътняването на асфалта.
Важното за собствения прах е да не е заглинен. Иначе асфалтът се подува, набъбва, камъните се оголват и настилката се троши. Ето как се получава, че камъче отхвърча от гумата на колата пред вас.
Предното стъкло “цъфва” звездовидно и пукнатината скоро плъзва на всички страни.
След като собственият прах се отдели в машината, той допълнително се добавя в определеното съотношение - тоест колкото трябват килограма.
Машината, която прави асфалта, е гигантска. По поточни ленти минералните съставки идват от 3 бункера, влизат в сушилния барабан, който се върти и същевременно обдухва и нагрява камъчетата, така че накрая те излизат съвсем сухи. После отново се пресяват и се разделят в 4 бункера, които дозират сместа в съотношения, които се задават от командната кабина. Последно се впръсква през дюзи битумът.
Следва продължение...
Енергийно ефективните прозорци имат специални покрития, които отразяват топлината вътре в помещението и пречат тя да се излъчва навън през стъклото, а в същото време пропускат топлината отвън навътре.
Има и специални покрития, които спират проникването на UV лъчи през прозорците в помещението.
В далечната 1976 г. в отговор на световната енергийна криза започват лабораторни изследвания на потенциала за по-ефективни технологии при прозорците.
От българска фирма, която участва на специализираното изложение за възобновяеми източници в София са изчислили, че за 80 ст. Може да се изминат 80 км, ако се пригоди колата на ток.
Трансформацията на кола да се движи на ток вместо на бензин или дизел обаче излиза минимум 20 000 лв.
Според компанията инвестицията се изплаща до 3 г., защото се пести от гориво, от сметки за ток и от ремонти и поддръжка.
Търси в статии
Полезни връзки
NETWORK Vision © 2008-2012
