Анкета
Aсфалтът се полага, докато е горещ – това го знаят хората, които сноват с лопати около машините за полагането му в най-голямата жега, като същински дяволи от пъкъла.
Това е така, защото той трябва да бъде с температура от 170 до 150 градуса, за да се получи настилката. Валякът пък не бива да нагазва върху него, ако е по-топъл от 150 градуса.
Ако е прекалено горещ, сместа "става много жива и започва да играе", тоест не може да бъде намачкана качествено. И понеже през лятото по-бавно изстива, в жегите е най-лесно да се работи.
При външна температура под 5 градуса асфалтирането е забранено. Това автоматично изключва зимата, а в повечето случаи и пролетта и есента, когато времето е по-хладно. Асфалтовата база може да е на 80, най-много 100 км от обекта.
Като започнем от тези тънкости, оказва се, че нищо, свързано с асфалта, не е това, което изглежда, а най-важното е именно как се прави асфалтът.
Сърцето на асфалтовата база е нейната лаборатория. Там непрекъснато се провеждат най-различни изследвания с 10-ина сложни уреда, с които се прави входящ и изходящ контрол.
Асфалтът най-общо казано се състои от камъни и свързващата съставка битум, която е популярна сред неспециалистите като дзифт. Точно битумът отличава асфалта от бетона. Съставките им са подобни, но в бетона вместо дзифт се слага цимент.
Но каква е рецепта за производството на асфалт, подходящ за покриване на улици и магистрали?
На първа позиция са дребните камъчета, които специалистите наричат минерален материал. Те са с размери от 0,4 мм до 2,5 см. След това се слага пясък (в никакъв случай морски), после идва ред на фина суха каша (така наречения собствен прах).
При сортирането и омесването на различните размери камъчета в машината от тях се вдига много фин прах. Той се засмуква, филтрира и изсушава в бункер. Това се прави, за да не замърсява околната среда, но и с друга цел - да участва в уплътняването на асфалта.
Важното за собствения прах е да не е заглинен. Иначе асфалтът се подува, набъбва, камъните се оголват и настилката се троши. Ето как се получава, че камъче отхвърча от гумата на колата пред вас.
Предното стъкло “цъфва” звездовидно и пукнатината скоро плъзва на всички страни.
След като собственият прах се отдели в машината, той допълнително се добавя в определеното съотношение - тоест колкото трябват килограма.
Машината, която прави асфалта, е гигантска. По поточни ленти минералните съставки идват от 3 бункера, влизат в сушилния барабан, който се върти и същевременно обдухва и нагрява камъчетата, така че накрая те излизат съвсем сухи. После отново се пресяват и се разделят в 4 бункера, които дозират сместа в съотношения, които се задават от командната кабина. Последно се впръсква през дюзи битумът.
Следва продължение...
Учени от щатският университет във Вашингтон са открили уникален нов материал, в който може да се съхранява огромно количество енергия.
Те създали нова супербатерия при налягане от над милион атмосфери и се замислили какво може да се получи, ако използват супервисокото налягане. Защото то се равнява по сила на това в земните недра при обработката на вече познати елементи.
Според специалистите полученият в резултат на експеримента материал ще се използва за създаване на нов клас енергийни материали...
Фантастичен начин да се добави творчество и уют в дома, е използването на Leaf, Wood или Flutter, които са част от серията радиатори, вдъхновени от природата.
I-radium прилага инфрачервена технология на истинско дърво, за да създаде забележително средство за отопление.
Дървените радиатори също добавят неочакван елемент на топлина и красота във всяка стая.И наистина някой може да обърка този вид радиатор с някое произведение на изкуството.
Но не това, а инфрачервените лъчи, които всъщност излъчват топлина в помещението, го правят толкова привлекателен и функционален.
Търси в статии
Полезни връзки
NETWORK Vision © 2008-2010
